неделя, 20 февруари 2011 г.

Апостолът бе почете и в Македония


На 19 февруари в град Скопие по повод 138 годишнината от обесването на Васил Левски от посолството на Р.Балгария  в Р. Македония и Българския Културно-информационен център, бе организирано поклонение в памет на Апостола.
Слово  произнесе посланика на Р.Балгарија в Р. Македонија г-н Раковски Лашев.
Цветя пред барелефа на Васил Левски бяха поднесени от посолството, от българския културно-информационен център,от Сдружението за „Македонско-Българско приятелство“ от Битола и др.


За първ път в Македония след поклонението бе отслужена  и панахида за Апостола  в царквата „св Димитар “ в центара на Скопие.









понеделник, 14 февруари 2011 г.

КЪДЕ Е АЛТЕРНАТИВАТА?

След бурята от СРС-та,  информацията за „апартаментния магнат” Цветан Цветанов, взривовете пред редакцията на някой вестник и ту сме в Шенген, ту не сме, като че ли на българите този цирка започна да им става прекалено изморителен. Не за друго, а защото като пускахме бюлетина, избирайки ГЕРБ, мислехме, че двадесет годишният преход и разбойническо-мутринското управление на страната ни ще приключи; че на чело на държавата ни ще застане човек с характер, който има желанието, волята и намерението да промени България. А то какво стана?
„Ало Ваньо...”, „Мишо бирата....”, „това е ЕГН-то му...”, „ДС отвръща на удара....”, „лекарите ту са, убийци ту не са....”, „всеки месец излизаме от кризата..... ама друг път” и още десетки знайни и незнайни гафове на толкова честното, прозрачно и некорумпирано правителство. А коя е другата страна на монетата?
Една селскостопанска машина, натрупала богатство и влияние в този преход, който ту е лоялен гражданин, ту пък престъпник, ама не можем да го осъдим, защото хем е и морско животно и пипалата са му дълги....
Сега от всичко това се питам, аз ли съм луд или някой ме прави на маймуна? Във всичките тези факти, постановки и медийни фокуси, къде е България? Защо вместо бъдещето ни да е основната тема, с която да се занимава обществото, ни се предлага поредната елементарно скалъпена пиеса, лошо режисирана и с елементи на ъдърграунд , в която се борят две престъпни банди? Едните ползват ресурса на цялата ни държава (която ние издържаме с данаците си), а другите-парите, натрупани от източването на същата тази държава. И ако това бе някакъв сюжет на екшън филм, нямам нищо против-сигурно би било забавно да видя кой ще победи на края. Но тук става дума за моята родина.
Аз съм от тези българи, които нямат желанието и намерението да хванат първия самолет и да напуснат страната, а искам да живея тук, да изградя бъдещето си тук, и един ден да се гордея, че съм избрал това, а не да съжалявам за решението си.
И ето ти въпроса, ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВА?
Да започнем от парламента. Там е ГЕРБ със събраните от кол и въже свои безлични депутати. Присъства и партията-майка с дружката си от последното правителство, с лидер: прочутият експерт от „Цанков камък”, там е партията на уникалния гений на приватизационните процеси г-н Костов, неговата партия-майка с личния му пудел Мартин Димитров; куклата на конци, собственост на бате Бойко-великия ”патриот”, най-великия и все толкова луд, но за сметка на това вече много богат, Волен Сидеров, и „легендата на разкритията ,спирачката на корупцията, великият борец за ред, законност и справедливост неповторимия” Яане Янев.
Президента на републиката-обигран политик, с много опит, бащата на тройната коалиция, само като се сетя за нея и почвам да мисля за стрелба, идеологът  и конструктор на АБВ, машата на руските интереси в България, с една дума супер човек, чието място според мен е в историята.
Извън институциите е пълен буламач. Десетки партии, движения и коалиции, на които медиите не им обръщат внимание или ако решат да го направят, то е от ден до пладне.
Къде е алтернативата, кой трябва да я създаде и как, пак ли ще чакаме месията, от какво има нужда страната ни и ред други въпроси, на които всеки един от нас трябва да си отговори.
Но аз бих тръгнал от една мъдрост на нашия народ, със стари курви, „нов бардак не се прави”. Как ще накараш хората, които са участвали в строителството на комунизма, които бяха добри партийни кадри, които ни представиха постановката „ПРОМЕНИТЕ”, които участваха в разбойническо-мутринския преход, да започнат да мислят като европейци? Как тези хора ще ги превъзпиташ и от мафиоти, ченгета и комунисти ще ги направиш добри демократи? Как ще им обясниш, че еврофондовете не са за източване, обществените поръчки не са за да ги манипулираш и да лапкаш комисионни и разлики, а са правила, по които трябва да разходваш публичните средства. Че за да направиш кариера е нужно добро образование и качества, а не ЕГН и да риташ футбол с премиера, че законите са, за да се спазват, а не за, да се нарушават, че шуробаджанащината вреди на страната ни, че освен в Р. България, българи живеят и извън нейните граници, че има понятие като НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ......и.т.н.
 Как ще стане това? Няма как да стане. Или ако трябва да се опра на мъдростта на нашия народ, бих казал: „ Научи ли се едно куче да стои пред касапница, не го търси пред хлебарница”...
Единственото, което виждам като решение, е смяна на политическото поколение в България. Трябват ни нови хора, млади, които не са били членове на БКП, не са участвали в строежа на комунизма, не са помагали в престъпната приватизация, не са лицата на прехода, но преди всичко са патриоти.
Повече от всякога ни е нужна патриотична платформа с нови политически лидери, в чиято основа да стоят НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БЪЛГАРИЯ.


сряда, 26 януари 2011 г.

Докъде ли стига търпението на българина?

Как ли се прави кариера в митниците?

  
  1. Да риташ топка с Бойко Борисов;
  2. Искра Фидосова да ти е дружка;
  3. Няма нужда от образование, трябва да ти знаят ЕГН-то;
  4. Ако не изпълняваш предходните три изисквания, трябва задължително да си приятел на „Мишо бирата”
     
  Докато аз заблуденият простосмъртен българин, отделих на образованието си повече от осемнадесет години от моя живота с идеята, че доброто образование и получената квалификация ще ми дадат възможност за кариерно развитие, някои хора напредват в кариерата си само защото ритат футбол с г-н Б. Б. Даже никой не смее да си позволи „ФУТБОЛИСТИТЕ” да ги премести от едно работно място на друго, не защото са много добри експерти, а защото вкарват голове . Отгоре на всичко не е нужно министър-председателят ни да ти знае и името, нито това какво образование имаш, нито дали си кадърен да вършиш нещо, единственото нужно е да има ЕГН-то ти, което да изпрати на шефа на митниците в СМС и той да се опита да ти се обади, ползвайки ЕГН-то като телефонен номер.
Това не е виц. Това е действителността ни.
Днес окончателно се спука балона ГЕРБ. Та не бяха ли тези същите, които ни убеждаваха, че това правителство назначавало експерти и имало нужда само от експерти, а не като предишните по шуробаджанашкия модел?
И се питам как г-н Борисов разбра какъв голям експерт е въпросният митничар? Докато ритаха футбол ли? Или от ЕГН-то му?
Г-н Борисов даже и не знае името му. Сега вече разбрах как е възможно шефката на фонд „Земеделие” Калина Илиева да е със средно образование и с фалшива диплома. Та то не е страшно толкова, нали баща й и Б.Б са колеги пожарникари. А и момичето сигурно е много добър централен защитник?
Държавността никога не е била на толкова ниско ниво. Българите никога не сме били лъгани толкова брутално. Имам чувството, че започват да ни се подиграват. Някакви милиционери и пожарникари се взеха на много сериозно, започнаха да си правят експеримент с нас.
След всичко дотук единственото, което не мога да разбера, е докъде ли стига търпението на българина?
Уважаеми сънародници, ние не сме опитни мишки, върху които поредното политическо недоразумение ще си прави експерименти. Крайно време е да загубим търпение, защото се разпада държавността в България. В нашата България. Крайно време е да си покажем зъбите, защото ако и сега премълчим, не знам докъде ли ще стигнат тези еничари.
Нека сложим край на политическите недоразумения в България! Нека не позволяваме повече да ни лъжат! Имаме нужда от национално-отговорни политици, а не от „СПАСИТЕЛИ”.
Г-н Борисов, останете си в Япония. 

неделя, 23 януари 2011 г.

Уморих се от „ТИХАТА ДИПЛОМАЦИЯ”

За последната една година бяхме свидетели на редица случаи на погазване на човешките права на българи, както в Македония така и в Западните покрайнини. То не беше Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Здравко Здравески, Димитър Димитров, спиране на българските граждани на ГКПП „Олтоманци”...  
Преди няколко дни гръмна поредният скандал с уволнения от работа в Прилеп българин Миле Йовановски. 


И докато всички се съсредоточихме  да критикуваме властите в Македония и Сърбия - не че не заслужават това - пропуснахме няколко много съществени факта. Къде е българското външно министерство? Къде е външният ни министър Николай Младенов? Докога ще се оправдават с „ТИХА ДИПЛОМАЦИЯ”?
Не че съм против тихата дипломация и решаването на въпросите без излишни скандали, но наблюдавайки събитията и тяхната последователност, стигам до извода, че такава дейност от дипломатите ни просто не се осъществява.
Повече съм склонен към това в понятие „ТИХА ДИПЛОМАЦИЯ” да видя едно перфектно измислено оправдание за несвършена работа, както и оправдание за нежеланието да се върши работа. В намерението си да не засегнат този или онзи чужд интерес, българското външно министерство начело с Николай Младенов, започнаха да засягат българските национални интереси.
Българите в чужбина за пореден път се чувстват предадени и изтъргувани, но за съжаление никой не може да даде отговор на въпроса ЗАЩО? И като добавим разкритията от последните СРС-та - че Бойко Борисов е просто поредният далавераджия в българската политика - мога само да констатирам, че българската държавност никога не е била на толкова ниско ниво.
А, както е казал българският народ, „Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава”.
Мисля, че нуждата от националноотговорно правителство, точно днес, е повече от крещяща. А назначаването на БЪЛГАРСКИ външен министър, а не на проводник на чужди интереси, е единственият начин да върнем доверието на сънародниците ни в чужбина.
Николай Младенов, крайно време е да си подадеш оставката!

вторник, 18 януари 2011 г.

Македония-най-романтичната час от българската история. A сега какво ли е?



Част 1
Медиите, бизнесът и техният продукт - политическата класа
Един от въпросите, който вълнува българското общество, е така нареченият „македонски въпрос”. И докато по-голямата част от българите са наясно с историческия му сегмент, не са чак толкова много хората, които познават обстановката в Македония в настоящето. Мине, не мине малко време и ето пак поредния скандал, свързан с Македония. И докато повечето българи са готови веднага да заклеймят действията на македонските управници срещу българите в Македония и да критикуват неадекватната позиция на българските управляващи, за съжаление много малко българи се опитват да си отговорят на въпроса защо е така.
И за да намерим най-точния или поне най-приблизително логичния отговор, нужно е да се направи анализ на реалната обстановка в Македония. Тя в никакъв случай не е същата както преди 50, 100 или 150 години. Познаването на реалността в Македония до голяма степен ще ни бъде полезна за формиране на правилна позиция, предприемане на правилни действия, които биха успели да защитят националните ни интереси. Но, за съжаление, ние българите все още май и не сме наясно какви са нашите национални интереси в Македония - СЕГА , а не преди 100 години. За да стигнем до търсените отговори, освен да познаваме историята на „македонския въпрос”, ще е нужно да познаваме и реалната обстановка там. А каква е тя?
Основното, което прави впечатление, е откритото антибългарско отношение на македонските медии и политици или така нареченият език на омразата. Не че в българските медии не се е случвало да има такъв към Македония, но това по-скоро са единични случаи на некомпетентни журналисти и незапознати политици и съвсем спокойно мога да ги нарека инцидентни. Но за македонските медии и по-голямата част от политиците в Македония, това си е чист традиция и тенденция. Даже цели телевизионни блокове и предавания, както и политическите кариери на редица македонски политици се изграждат върху антибългарското говорене и създаването на конфликти с България. Защо е така?
Както всички ние знаем за създаването на един политически лидер от особено пак може би и решаващо значение е отношението на медиите към него, както и подкрепата на бизнес кръговете т.е. нужни са пари и сериозен ПР. В Македония има шест частни национални телевизии:
  1. А1 ТВ – собственик Велия Рамковски 
Велија Рамковски (Дебреште, прилепско, 4 февруари 1947) е македонски економист и политичар
Рамковски е роден во прилепското село Дебреште на 4 февруари 1947 година. Неговото семејство се преселило во Битола во 1952 година, каде што завршил средно економско училиште, а потоа дипломирал на Економскиот факултет во Скопје во 1970 година. Работел во неколку општествени претпријатија во Скопје од 1972 до 1990 година, а потоа ја формирал најголемата приватна фирма во СФРЈ „Унипроком“ во Скопје, 1990, која за своето успешно работење ја добила сојузната награда на Стопанската комора на Југославија. Наскоро потоа ја формирал и првата приватна и една од водечките национални телевизии во Македонија Телевизија А1 (1992). Мошне успешен е и новоформираниот синџир продавници „Хедис“ (формиран 2006) со достигнато ниво од над 30% учество на пазарот (податоци од 2007). Спаѓа меѓу најуспешните стопанственици во Македонија во последната деценија. Основач е на Партијата за економска обнова во 2006 и на Фондацијата „Рамковски“ во 2006 со цел да ги афирмира и популаризира духовните вредности на Македонија, со низа афирмативни национални проекти од областа на историското минато, ликовната уметност и книжевноста: за националниот деец Димитрија Чуповски, писателот Петре М. Андреевски, скулпторот Боро Митриќески, сликарите Владимир Георгиевски и Новица Трајковски и други македонски современици. Посебно го популаризира Крсте Мисирков со мултимедијален проект во 28 општини, со подарување на 40.000 примероци од книгата „За македонцките работи“, организирање на „Месец на Мисирков“ на Универзитетот ФОН, поставување споменик на плоштадот Пела во центарот на Скопје (дело на скулпторот Боро Митриќески) и востановување на наградата „Крсте Петков Мисирков“, со вкупен фонд од 50.000 евра (пет награди: за наука, за уметност, за економија, за спорт и за животно дело). Ги објави и првите книги од конкурсот за роман, збирка раскази и збирка песни. Во декември 2010 година бил уапсен и задржан во притвор заради затајување на данок и злосторничко здружување.
От неговата автобиография става ясно и очевадно, че той е един от хората с червените комунистически куфарчета даром от Титова Югославия. Освен Телевизия А1 г-н Рамковски притежава и вестник Щип, Време и Коха.
2. ТВ Сител – собствени Любислав Иванов-Дзинго, програмен директор и съвсем спокойно мога да кажа идеолога на Сител- Драган Павлович-Латас.


Собственикът на ТВ Сител е председател на Социалистическата партия на Македония и открито заявява, че е идеологически наследник на Титовата ЮКП. Освен, че притежава телевизията, той е собственик на една от най-големите бизнес корпорации в Македония, ”Силек”, притежава концесии за няколко рудника, има редица фабрики - с една дума в топ 5 на богатите хора в Македония.

За Драган Павлович има ли нужда да спомена повече от това, че се появи  информация за неговата принадлежност към сръбските тайни служби от 2001г. Съвсем логично е да се смята, че и към момента г-н Латас продължава да снася на сръбските служби.




3.Канал 5- собственик Борис Стойменов, бизнесмен, бивш министър, за който има информация, че е бил активен сътрудник на сръбските служби.
4. Алфа ТВ – Собственик Щерьо Наков - влах по народност, главата на влашкото лоби в Македония, притежаващ корпорация „Фершпед”, един от най-богатите хора в Македония.

5. ТВ Алсат – Албанска телевизия.
6. ТВ Телма

Освен вестниците, собственост на Велия Рамковски (твА1): „Време”, „Щип” и „Коха”, печатни медии в Македония притежава и компанията „Македония медия принт” (МПМ), покровителствана, а и управлявана преди години, от Серджа Керим.

Биографията му говори достатъчно, няма да я коментирам, само ще прибавя още един линк.
http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=131757

От всичко дотук можем да направим следния извод: капиталът и медиите в Македония се държат от едни и същи хора.  И отговорът на въпроса как са забогатели не е толкова труден. Познат ни е до болка моделът на червените куфарчета и мътната приватизация, осъществена от комунистите. И докато в България това се прави от български комунисти, то в Македония се осъществява от сърбомани и сърби, верни и послушни чеда на партията майка ЮКП и другаря Тито.
            Когато анализираме техните биографии става ясно и чии интереси биха защитавали тези хора. Но може би и тук е мястото да си зададем и няколко въпроса:
  1. Какъв е българския национален интерес СЕГА, днес в Македония?
  2. Кога българският бизнес ще навлезе така сериозно в Македония?
  3. Кога ще се създаде медия с български капитал и пробългарски позиции?
  4. Ще имаме ли възможността да създадем атмосфера за нови политически лидери, които да изповядват български позиции?
  5. И докога ще бъдем само наблюдатели и коментатори на онова, което се случва в Македония, не ли е крайно време да участваме активно в тези процеси?
  6. Кога ще имаме силни и богати български организации в Македония и кой ли трябва да ги създаде и да ги подпомага?
  7. Ще успеем ли да подпомогнем създаването на български политически елит в Македония?
  8. Времето на въстанията и борбата с пушки в ръце лека полека отминава. Започна икономическата и медийна борба, готови ли сме за нея?

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Защо изпускаме и малкото възможности, които ни се предлагат?


На 17.11.2010 на ГКПП „Калотина” бе задържан сръбският владика Йован Вранишковски, (македонски и сръбски гражданин), който преди да стане такъв бе владика в Македония. Задържан е поради факта, че е пуснат за международно издирване от ИНТЕРПОЛ, за да изтърпи наказание от две години и половина лишаване от свобода, определено от Битолския съд за далавера на стойност 250 000 евро църковни пари. Та г-н Вранишковски получи мярка за неотклонение домашен арест от българския съд, която бе поискана от прокуратурата. Вследствие на това бе настанен в някакъв манастир някъде около София.


И след това започна сага, която остана далеч от журналистическите обективи и микрофони. Не че арестът бе отразен подобаващо в българските медии. В тази сага се включиха македонският министъра на правосъдието Михайло Маневски, който заяви, че очаква България да предаде въпросния владика на македонските власти (http://daily.mk/cluster/173cf6eea036d4b30046de6e8fa0ec2e/manevski_ochekuva_bugarija_da_go_ekstradira_vranishkovski ) и Сръбската православна църква, която активизира лобитата си в БПЦ и другите български институции. Българският президент отказа да вземе отношение по този въпрос(http://www.focus-news.net/?id=n1464036 ).
Не успях и да разбера каква е позицията на вътрешния министър, нито пак на външния, а г-н Борисов даже и не коментира случая или пък аз не разбрах каква е позицията му. И на пръв поглед едва ли това е някакъв случай, който заслужава коментарите на нашите управници.
Погледнато така-нищо странно, арестуван на границата владика, за който претендират две съседни наши държави. Но кои са те и как би трябвало да постъпим???
Сърбия, онази държава, която в континуитет нарушава правата на сънародниците ни в Западните покрайнини, която не пуска български граждани, депутати, общински съветници и евродепутати да пресекат границата на ГКПП „Олтоманци” и.т.н.
И Македония, която показа на цяла Европа и цял свят, че не се е спасила от сръбските пипала и с позволени и непозволени средства се бори и унищожава всичко българско.
И какво да изберем?
Не ми се иска да вярвам, че на някой тук, в България му е много мъка за сръбски владика, който е забъркал някаква каша. А в конкретния случай сме силната страна и би било чудесно да го изтъргуваме добре, колкото и грозно да звучи.
И тук е мястото да подсетя нашите управници, а и всички, които ще прочетат този текст, че в Македония в затвора „Идризово” в Скопие излежава присъда, базирана на скалъпено дело, един изключителен български патриот- г-н Мирослав Ризински. Бе поискано от братята ни от Вардарот трансфер на Мирослав в България. И ни вест, ни кост. А сега ни искат Вранишковски. Ами, мили ми съседи, няма проблем, в духа на толкова желаните от нас добросъседски отношения може и да ви дадем Вранишковски, но този път бъдете така добри и амнистирайте или в най- лошия случай прехвърлете го  в България , или Вранишковски- ама „през крив макарон”.
А „братята” шумадийци, ако си искат владиката-далаверджия нека бъдат така добри и да махнат измислените обвинения срещу Димитър Александров Димитров от Босилеград, да спрат да тормозят сънародниците ни там и никога повече и да не си и помислят да спират български граждани на границата. Иначе ще го дадем на макетата и те бързо ще му видят сметката.
Не можем да оставим този случай така.  Мисля, че тук е мястото, имайки предвид изложеното по-горе, да обърнем погледа към нашия интерес. Нека този път се опитаме да постъпим практично.  





сряда, 1 декември 2010 г.

“Секо чудо за три дена, синко!”- Ех, колко права е била баба ми!!! Но докога така???

Търпелив, добронамерен и мъдър е българският народ. Докато за второто и третото съм съгласен, (и дай боже така и да остане въпреки експериментите в сферите на образованието, науката и здравеопазването), то за първото вече започвам да буйствам. Хайде, братя, стига толкова търпение, дайте да си кажем и ние тежката българска дума.

Преди няколко дни медиите гръмнаха с поредния скандал на българо-българския граничен пункт. „Спряха "Атака" на ГКПП Олтоманци ". И въпреки че съм с особено мнение за вожда на тази политическа формация, г-н Волен Сидеров, и въпреки че някой се опитва да ми вмени, че сърбите са ми „братя”, и въпреки всички аргументи в посока моята търпеливост и добронамереност, като българин мисля да споделя някои неща, от които ме боли.....
Скъпите ми „братя” от шумадия този път мисля, че прекалиха. Минаха границите на позволеното и допустимото. Ако преди няколко седмици спирането на Младежката организация на ВМРО, предвождена от заместник-председателя на организацията и столичен общински съветник, г-н Ангел Джамбазки, можех да приема като недоразумение, инцидент или каквото и да е,  то след случилото се с “Атакистите” започва да ми заприличва на тенденция, или може би греша???? Има още много примери, но споменавам само тези два , защото се случиха за последния ЕДИН месец.....
Не бих се впускал да правя юридически анализи защо сръбските власти нямаха право да постъпват така- мисля, че затова доста се написа и изговори, ами ми се иска да поставя въпроса в една друга посока.
Отговорът, който се пусна в медиите като слух или може би реална позиция на шумадийците, е че тези мерки се вземат от съображение за сигурност. На пръв поглед нищо лошо и странно, но ......
1.   От информацията в медиите разбрах, че хората, пътували за Босилеград са били невъоръжени, с редовни документи и са се опитали да преминат границата през официален гранично-пропускателен пункт, като се подложат на всички проверки съгласно изискванията , така че няма как да са заплаха за териториалната цялост на Сърбия.   
2.   Групата на ВМРО, бе предводена от столичен общински съветник, тази на „Атака” от депутати и евро-депутати, а не от членове на „Ал- Кайда“.
3.   "Скъпи" ни съседи, това са официални избранници на българския народ, които го представляват в местната и в законодателната власт. Недопускането им на „ваша територия”(колко е ваша е друг въпрос) е шамар, ударен на хората, които са ги избрали. Това ни най-малко не е в духа на толкова желаните от нас добросъседски отношения.
4.   Сръбските власти бяха официално уведомени от КИЦ-Босилеград за готвените мероприятия. Имайки предвид, че полицейското присъствие бе почти еднакво с участниците, питам тогава : Къде е заплахата???
И може би тук е мястото за най-съществения въпрос. От кога кандидат-членките на ЕС разглеждат като заплаха за сигурността си общински съветници, депутати и ЕВРО-ДЕПУТАТИ на една държава-член на ЕС?  И ако те наистина са заплаха за нея какво майка търси тази държава в семейството на европейските такива? И докато тенденцията ни в посока Македония, според мен, би трябвало да бъде измъкването  на проблемите от двустранните ни отношения и прехвърлянето им на Европейската и световна сцена чрез механизмите на ЕС, ЕП и ЕК, ООН, и други институции да търсим тяхното решение, както и старанието ни колкото е възможно по-бързо Македония да стане член на НАТО и ЕС (като изпълни изискванията от Копенхаген, разбира се) с цел да я отървем от сръбското влияние, то по отношение на шумадийците не виждам основателна причина защо да не се сблъскаме челно. И без това имаме традиция в тази посока, а и къде сме ги хванали там сме ги драли. А от горе на всичко, колкото по-късно Сърбия влезе в ЕС и НАТО, толкова повече време имаме да решим въпроса “Западни покрайнини” и да махнем влиянието и в Македония.
България не е загубила война, нито плаща репарации, България е силният фактор на Балканите. Докато Гърция е във фалит, Румъния пред такъв, май РОДИНАТА ни е най-силният фактор в региона в момента (може и да не съм прав). България сега е член на НАТО и ЕС, и не тя моли, а Сърбия моли за едно или друго... Да не забравяме и факта, че преди десетина години Сърбия бе бомбардирана поради определени причини. Напълно основателно,според мен, Косово се отцепи, Войводина получи автономия, така че Сърбия е на колене......
Питам се дали Господ не ни дава реална възможност да поправим нашите, а и грешките на някои държави- сега наши съюзници (НАТО) и партньори (ЕС), допуснати през годините. Отгоре на всичко нашите сънародници в Западните покрайнини, тези корави дървени железни шопски българи , ни молят за по- категорична позиция и по-остри мерки към Сърбия. Имаме реална възможност с тази не-европейска, не-демократична, не-цивилизована мярка, от страна на сръбските власти да отворим на европейската и международна сцена въпроса за правата на българите там. Тогава къде е проблемът????
Защо подкрепящата управлението партия „Атака”, вместо да изпълнява вече трудни за нея мероприятия като протест пред посолството на Сърбия, имайки предвид разпадащото им се членство и стопяването на подкрепата от българския народ, не скочи в българския парламент да постави въпроса официално? Защо нямаме още позиция от българските евро-депутати от партия „Атака”, предоставена на техните колеги в Европейския Парламент. Защо г-н Сидеров, не поиска от своя коалиционен партньор г-н Бойко Борисов да реагира остро на случилото се????  
Отговор не мога да намеря.....

Искам да помоля управляващите в България за категорична, компетентна и точна реакция. Нека всички български институции, политически формации, патриотични организации, обединим усилия, защото става дума за националните ни интереси.
Хайде, братя, стига толкова търпение, дайте да си кажем и ние тежката българска дума.
Текст, посветен на братята ни в Западните покрайнини....