На 17.11.2010 на ГКПП „Калотина” бе задържан сръбският владика Йован Вранишковски, (македонски и сръбски гражданин), който преди да стане такъв бе владика в Македония. Задържан е поради факта, че е пуснат за международно издирване от ИНТЕРПОЛ, за да изтърпи наказание от две години и половина лишаване от свобода, определено от Битолския съд за далавера на стойност 250 000 евро църковни пари. Та г-н Вранишковски получи мярка за неотклонение домашен арест от българския съд, която бе поискана от прокуратурата. Вследствие на това бе настанен в някакъв манастир някъде около София.
И след това започна сага, която остана далеч от журналистическите обективи и микрофони. Не че арестът бе отразен подобаващо в българските медии. В тази сага се включиха македонският министъра на правосъдието Михайло Маневски, който заяви, че очаква България да предаде въпросния владика на македонските власти (http://daily.mk/cluster/173cf6eea036d4b30046de6e8fa0ec2e/manevski_ochekuva_bugarija_da_go_ekstradira_vranishkovski ) и Сръбската православна църква, която активизира лобитата си в БПЦ и другите български институции. Българският президент отказа да вземе отношение по този въпрос(http://www.focus-news.net/?id=n1464036 ).
Не успях и да разбера каква е позицията на вътрешния министър, нито пак на външния, а г-н Борисов даже и не коментира случая или пък аз не разбрах каква е позицията му. И на пръв поглед едва ли това е някакъв случай, който заслужава коментарите на нашите управници.
Погледнато така-нищо странно, арестуван на границата владика, за който претендират две съседни наши държави. Но кои са те и как би трябвало да постъпим???
Сърбия, онази държава, която в континуитет нарушава правата на сънародниците ни в Западните покрайнини, която не пуска български граждани, депутати, общински съветници и евродепутати да пресекат границата на ГКПП „Олтоманци” и.т.н.
И Македония, която показа на цяла Европа и цял свят, че не се е спасила от сръбските пипала и с позволени и непозволени средства се бори и унищожава всичко българско.
И какво да изберем?
Не ми се иска да вярвам, че на някой тук, в България му е много мъка за сръбски владика, който е забъркал някаква каша. А в конкретния случай сме силната страна и би било чудесно да го изтъргуваме добре, колкото и грозно да звучи.
И тук е мястото да подсетя нашите управници, а и всички, които ще прочетат този текст, че в Македония в затвора „Идризово” в Скопие излежава присъда, базирана на скалъпено дело, един изключителен български патриот- г-н Мирослав Ризински. Бе поискано от братята ни от Вардарот трансфер на Мирослав в България. И ни вест, ни кост. А сега ни искат Вранишковски. Ами, мили ми съседи, няма проблем, в духа на толкова желаните от нас добросъседски отношения може и да ви дадем Вранишковски, но този път бъдете така добри и амнистирайте или в най- лошия случай прехвърлете го в България , или Вранишковски- ама „през крив макарон”.
А „братята” шумадийци, ако си искат владиката-далаверджия нека бъдат така добри и да махнат измислените обвинения срещу Димитър Александров Димитров от Босилеград, да спрат да тормозят сънародниците ни там и никога повече и да не си и помислят да спират български граждани на границата. Иначе ще го дадем на макетата и те бързо ще му видят сметката.
Не можем да оставим този случай така. Мисля, че тук е мястото, имайки предвид изложеното по-горе, да обърнем погледа към нашия интерес. Нека този път се опитаме да постъпим практично.
