ВЕСТНИК "ВАРДАРЪ"

брой 4, март 2012



ВЕСТНИК "ВАРДАРЪ"

брой 3, декември 2011 г.

След като се ожени, време е Николай Младенов и да поработи малко

На 1 септември в София ще пристигне на официално посещение новия министър на външните работи на съседна Македония, Никола Поповски. Това посещение е част от неговата балканска обиколка като нов министър, която освен България включва и Хърватска, Сърбия и Черна Гора. Единственото, което успя да направи за македонско-българските отношения предшественикът на Поповски –  Антонио Милошовски – беше пълното им замразяване. По времето на Милошовски македонското правителство отказа да приеме предложения от наша страна договор за добросъседски отношения. Това е резултатът от 4-годишното министерстване на Милошовски, въпреки че не е тайна неговото бугарофилство, както го наричат в Македония. Но явно всеки си има цена, та така и г-н Милошовски бързо смени позициите си, след като стана министър в кабинета на Никола Груевски.



Едва ли позициите и на новия първи дипломат на Македония Поповски ще са по-различни от тези на неговия предшественик. Все пак министър-председателят на Македония си остана същият. След спечелването на изборите на 5 юни, Никола Груевски успя да бетонира режима си. Паднаха и първите официални жертви:  „А1”, най-гледаната телевизия край Вардара, вече е в ликвидация. Вестниците „ВРЕМЕ”, „ШПИЦ” и „КОХА ЕРЕ” спряха да излизат. Любе Бошковски, бившият министър на вътрешните работи и лидер на опозиционната партия „Обединени за Македония”, бе вкаран в затвора веднага след изборите. Големият търговски център на опозиционният лидер на „Партия за европска иднина” Фият Цановски беше взривен.

Отношението към сънародниците ни в съседна Македония едва ли ще бъде по-различно отколкото досега. Ще припомня няколко случаи (защото политиците ни са късогледи и късопаметни). Спаска Митрова лежа в затвора за бракоразводно дело, Здравко Здравески беше подложен на физически и психически тормоз заради безброй измислени обвинения, Мирослав Ризински лежа в затвора след скалъпен процес, Миле Йовановски беше уволнен от работа, защото е българин… И още много други.

Да не забравяме и опитите на Скопие постоянно да си присвоява българска история, да толерира езика на омраза към България в медиите, както и измислените точно от македонското МНР 750 000 македонци в България и.т.н.

На фона на тази пъстра картина на македонско-българските отношения обаче нашите управници мълчат, особено външният ни министър Николай Младенов. След като цяла България разбра за прекрасната сватбена церемония на г-н Младенов, мисля, че е дошъл момента да разберем и какви въпроси ще постави той на колегата си от Македония на срещата им тук в София. Дали кумът Бойко Борисов, който явно е блестящ в тази роля, ще събере куража да разреши на Младенов поставянето на неудобни въпроси?

Ако случайно г-н Младенов не може да се досети какви въпроси да зададе на министър Поповски (което не искам да вярвам, че е възможно), ето няколко мои предложения:

1. Защо Скопие продължава да краде българска история?
2. Откъде ги намериха тези 750 000 македонци, след като на преброяването в България 1609 човека са заявили, че са македонци, а от тях 411 са определи като свой майчин език българския?
3. Докога ще трябва да търпим езика на омраза към България от македонските медии?
4. Защо не се спазват основните човешки права на хората, които се самоопределят като българи в Македония?
5. Иска ли Македония да стане член на ЕС и НАТО или не иска? Ако иска, защо не спазва изискванията от Копенхаген от 1993 г. които включват добросъседски отношения, спазване правата на човека, демократични институции и т.н.?
6. И може би най-важният въпрос – иска ли Македония да е наш приятел или не иска?

Петар Колев

ВЕСТНИК "ВАРДАРЪ"

брой 2, юли 2011 г.



Круме Андреев: Трябва да си „негър футболист” , за да получиш българско гражданство за броени месеци

Студентите от Македония намаляват, това е опасна тенденция!

Круме Андреев е роден през 1991 г. в гр. Велес, Македония. Студент втори курс в Технически Университет в София, специалност-авиационна техника и технологии. Председател на студентско дружество „Вардаръ"

Защо избрахте да дойдете в България?

Преди две години трябваше да реша къде ще продължа образованието си. Съвсем спокойно мога да призная, че решението не бе трудно. Избрах България. Образованието в Македония е няколко класи под това тук. България е европейска страна, която дава възможност за развитие на младите хора. За съжаление в Македония нещата не стоят така. Също така специалността, която избрах в Македония не съществува. И може би най-важното е това, че тук на никого не му пречи това, че съм българин.

Броят на студентите от Македония в последните години намалява, защо е така?

За мое огромно съжаление това е факт. Причините са няколко. В Македония последните години откриха университети и факултети в почти всяко населено място, като не изключвам и селата. Това бе направено точно с тази цел, да намалеят студентите, идващи в България. Също така икономическата ситуация в Македония е катастрофална. Безработицата е над 35% т.е. всеки трети е безработен. При това положение и имайки предвид, че стандартът на живот в България бавно, но настъпателно нараства, много малко хора в Македония могат да си позволят да учат тук. Като добавим факта, че към момента все още няма информация от Министерство на образованието младежта и науката за местата, определени за студенти от Македония, съвсем спокойно мога да кажа, че тази кандидат-студентска кампания може да се окаже и най-лошата до сега. Дори и тези кандидат-студенти от Македония, които искат и имат възможност да дойдат тук, щом нямат информация за реда и начина на кандидатстване в България, е съвсем нормално да потърсят алтернатива.

Как според вас може да се промени това?

Едва ли скоро ще се промени икономическата обстановка в Македония. Но пък отношението на България по този въпрос може да бъде по-различно. Информацията за кандидат-студентите да се обявява по-рано, да се направи представяне на българските университети в Македония или поне един сайт, на който ще се обявява тази информация. Могат да се направят много неща, стига да има желание. Това го казвам, защото нагледно съм видял как действат сръбските университети и институции. Тяхната агитация започва още от началото на всяка календарна година.

Наскоро възродихте идеята за студентско дружество "Вардаръ" .Кое Ви провокира?

Преди почти една година случайно се запознах с историята на дружеството. Разбрах какви видни хора от българското минало, революционери, общественици, учени са били негови основатели и членове. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Неотдавна бях чул, че дружеството все още съществува. Опитах се да намеря контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира. Тогава споделих тази идея с мои приятели и колеги. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ", но след като видяха за какво става дума, се запалиха повече и от мен.

Преди месец излезе от печат първият брой на вестник „Вардар" за 2011 г. Как решихте да го възобновите?

Вестник „Вардаръ" се разпространява безплатно в Македония и България. Направихме това по ред причини. Както споменах, информацията за България в Македония е много малко, а и тази, която достига до обикновените хора, най-често бива изкривявана. Също така в македонското общество истината е най-опасното и най-забраненото нещо. Не само истината за настоящето, а включително и тази за миналото. Историческите фалшификати са редовно явление, а в последно време граничат с наглост. Ние решихме, че тези неща трябва да спрат, а най-силният аргумент срещу лъжата е неподправената истина. Затова на страниците на „Вардаръ" публикуваме документи и факти, които да покажат на обикновения човек истината. Пишем и за настоящето, защото много хора в Македония все още си мислят, че по "жълтите павета" се карат трабантчета, а всъщност от мерцедеси човек не може да пресече улицата. Но не са виновни хората, просто медиите така представят нещата. България е европейска страна, за която хората в Македония могат само да мечтаят.

Същевременно в българското общество се чувства силна липса на информация за това какво представлява Македония днес. Много българи познават историята и миналото на това парче земя дори по-добре и от мен, но за съжаление не са чак толкова много хората, които познават Македония в днешно време.

За това решихме, че „Вардаръ" не трябва да е минало, а бъдеще.

Доволни ли сте от успеха му?

Малко е да кажа, че сме доволни. Изненада ни това, че много хора проявиха интерес да прочетат вестника. Освен на хартиен носител, „Вардаръ" беше разпространен и в интернет. За един месец повече от 5000 посотители се запознаха с първия брой. Много хора, особено от Македония, ни споделиха, че за голяма част от фактите и документите не са и чували.

Имаше ли отрицателни отзиви?

Разбира се, че имаше. Особено от „античните македонци". Но това беше очаквана реакция. Един коментар от България ме разсмя сладко. Ще се опитам да го цитирам „Вас Македонците вече не мога да ви понасям, да си заминавате в Македония и една камара псувни." Явно този човек изобщо и не е прочел под какво и за какво пише коментар. Все пак аз мисля да го послушам, но се двоумя къде да ида - в Костур или в Петрич?

Очаквате ли подкрепа за тази кауза от някого?

Ние не сме политическа или комерсиална ораганизация. Всичко, което правим, го правим ,защото така разбираме нещата, защото държим на истината и мислим, че така трябва да бъде. Никой не е длъжен да ни помага, но пък бихме били благодарни и радостни, ако някой ни подаде ръка.

Как изглеждат през вашите очи македонско-българските отношения?

Според мен са на много ниско ниво. И тук решаваща роля играе лицимерието на македонските управници. България винаги е подкрепяла и продължава да подкрепя Македония, но това в Македония се тиражира по друг начин. Анти българските настроения лицемерно се подклаждат от македонските медии и властимащи. Мисля, че България трябва да си преразгледа отношението към Македония, поне докато хората там не разберат, че братята българи винаги са ги подкрепяли и ще ги подкрепят във всяко едно отношение, но те трябва да се отнасят с уважение към тях. Разбира се има и изключения. Съвсем спокойно мога да кажа, че има много хора в Македония, които обичат България повече, отколкото много българи тук.

Притежавате ли българско гражданство?

Още не. Преди две години подадох нужните документи, надявам се скоро да го получа. Мисля, че това е един от големите проблеми на българите от чужбина. За да получат българско гражданство те чакат повече от четири, пет години. Но за различните футболисти и други спортисти от африкански или друг произход, това се случва за броени месеци. Но какво да се прави, това е реалността.

А някой от семейството ви има ли българско гражданство?

Да, сестра ми.

Значи сестра ви е българка, а вие не?

Не бих казал така. Ние и двамата сме българи по произход, но тя има щастието да бъде призната за такава официално от българската държава. Надявам се скоро и аз да имам късмета законно и официално да бъда признат за гражданин на Р. България.

Къде виждате бъдещето си?

В България, разбира се. Този въпрос за мен изобщо не стои на дневен ред.

Източник: http://www.bivol.bg/krumeandreev.html

ВЕСТНИК "ВАРДАРЪ"

брой 1, април 2011 г.

Петър Колев от ВМРО: Европодкрепа за Р Македония – само срещу признаване на българите там!

Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне, а направиш ли и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Един от основателите на „Македонско Движение Преображение”.

- Не те ли е страх да се идентифицираш като българин, много наши връстници и сънародници избягват да го направят?

- Все повече хора в Македония започват да казват открито, че са българи, но пък едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо. Този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.

- Къде и как виждаш професионалната си реализация?

- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Мисля, че е нужно повече млади българи да изграждат бъдещето си тук. През последните години много млади хора напуснаха родината ни и заедно с редица други причини се стигна до момент, в който да говорим за демографска катастрофа. Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам хората, които напуснаха България, сигурен съм, че те не са искали това, други са виновниците. Като добавя и че с „триста зора” дойдох тук, едва ли бих си тръгнал толкова лесно, стига да имам възможност да остана, разбира се.

- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?

- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно, но не го изключвам. Има редица наши сънародници в Македония, които „плащат висока цена” за българщината си. Но на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен  и този процес се наблюдава отвън  (Европа, България). Даже управниците в Македония смениха и тактиката, за да се опитат да заблудят Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското самосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. Но в случая със Спаска Митрова не мина номера, затова гузно и с клепнали ушички й върнаха родителските права върху малката Сузана.

Не мога да не спомена случая на Мирослав Ризински, който продължава да е в затвора. И не само той, репресиите срещу Здравко Здравески и цялото семейство Здравески, осъдения на хиляда евро глоба Драги Каров от Велес, уволнения от работа Миле Йовановски от Прилеп и редица други. За това съм предупредил родителите ми и роднините ми да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало дотам. В моя роден град Щип е малко по-различно.

- Имал ли си ти конкретно някакви проблеми до този момент?

- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имал или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.

- Как преценяваш отношението на обикновените хора в Македония към българите и България?

- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там, и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като на най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България, т.е. са нейни граждани.

-  На какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии?

- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич и.т.н., какво да очаква човек?

- Кои са най-големите и кои най-смешните лъжи, които се тиражират?

- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александър Македонски или може би това, че българите били татари.

-  Някои хора тук смятат, че България трябва да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?

-  В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя й за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани, власи... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като „изтъргува” правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че Македония трябва да е част от ЕС и НАТО, но трябва да изпълни така наречените „критерии от Копенхаген“, определени през декември 1993 г., а именно:
-стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и уважаването на човешките права;
-функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза;
-способност да поеме задълженията на членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.

Тези правила не сме ги измислили ние, българите. Те са общи изисквания на ЕС, а ние защото сме пряко заинтересовани от членството на Македония, ще им помагаме да ги изпълни, но и ще наблюдаваме дали и как го прави. Мисля, че това е правилната позиция.

- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония?

- Разбира се, че е! И няма как иначе – това е над 100-годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега. Но най-важното е, че сърбоманията може да се преодолее.

- Какво искаш да кажеш на читателите на вестник „Вардъръ” в Македония и на тези в България?

- Аз не ги разглеждам като нещо отделно и различно. На българите, без значение къде живеят, бих им казал, че е крайно време да си вземем нещата в собствени ръце и да започнем да си решаваме проблемите.

Интервю на Круме Андреев

17 март 2011

Източник: Биволъ