неделя, 20 февруари 2011 г.

Апостолът бе почете и в Македония


На 19 февруари в град Скопие по повод 138 годишнината от обесването на Васил Левски от посолството на Р.Балгария  в Р. Македония и Българския Културно-информационен център, бе организирано поклонение в памет на Апостола.
Слово  произнесе посланика на Р.Балгарија в Р. Македонија г-н Раковски Лашев.
Цветя пред барелефа на Васил Левски бяха поднесени от посолството, от българския културно-информационен център,от Сдружението за „Македонско-Българско приятелство“ от Битола и др.


За първ път в Македония след поклонението бе отслужена  и панахида за Апостола  в царквата „св Димитар “ в центара на Скопие.









понеделник, 14 февруари 2011 г.

КЪДЕ Е АЛТЕРНАТИВАТА?

След бурята от СРС-та,  информацията за „апартаментния магнат” Цветан Цветанов, взривовете пред редакцията на някой вестник и ту сме в Шенген, ту не сме, като че ли на българите този цирка започна да им става прекалено изморителен. Не за друго, а защото като пускахме бюлетина, избирайки ГЕРБ, мислехме, че двадесет годишният преход и разбойническо-мутринското управление на страната ни ще приключи; че на чело на държавата ни ще застане човек с характер, който има желанието, волята и намерението да промени България. А то какво стана?
„Ало Ваньо...”, „Мишо бирата....”, „това е ЕГН-то му...”, „ДС отвръща на удара....”, „лекарите ту са, убийци ту не са....”, „всеки месец излизаме от кризата..... ама друг път” и още десетки знайни и незнайни гафове на толкова честното, прозрачно и некорумпирано правителство. А коя е другата страна на монетата?
Една селскостопанска машина, натрупала богатство и влияние в този преход, който ту е лоялен гражданин, ту пък престъпник, ама не можем да го осъдим, защото хем е и морско животно и пипалата са му дълги....
Сега от всичко това се питам, аз ли съм луд или някой ме прави на маймуна? Във всичките тези факти, постановки и медийни фокуси, къде е България? Защо вместо бъдещето ни да е основната тема, с която да се занимава обществото, ни се предлага поредната елементарно скалъпена пиеса, лошо режисирана и с елементи на ъдърграунд , в която се борят две престъпни банди? Едните ползват ресурса на цялата ни държава (която ние издържаме с данаците си), а другите-парите, натрупани от източването на същата тази държава. И ако това бе някакъв сюжет на екшън филм, нямам нищо против-сигурно би било забавно да видя кой ще победи на края. Но тук става дума за моята родина.
Аз съм от тези българи, които нямат желанието и намерението да хванат първия самолет и да напуснат страната, а искам да живея тук, да изградя бъдещето си тук, и един ден да се гордея, че съм избрал това, а не да съжалявам за решението си.
И ето ти въпроса, ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВА?
Да започнем от парламента. Там е ГЕРБ със събраните от кол и въже свои безлични депутати. Присъства и партията-майка с дружката си от последното правителство, с лидер: прочутият експерт от „Цанков камък”, там е партията на уникалния гений на приватизационните процеси г-н Костов, неговата партия-майка с личния му пудел Мартин Димитров; куклата на конци, собственост на бате Бойко-великия ”патриот”, най-великия и все толкова луд, но за сметка на това вече много богат, Волен Сидеров, и „легендата на разкритията ,спирачката на корупцията, великият борец за ред, законност и справедливост неповторимия” Яане Янев.
Президента на републиката-обигран политик, с много опит, бащата на тройната коалиция, само като се сетя за нея и почвам да мисля за стрелба, идеологът  и конструктор на АБВ, машата на руските интереси в България, с една дума супер човек, чието място според мен е в историята.
Извън институциите е пълен буламач. Десетки партии, движения и коалиции, на които медиите не им обръщат внимание или ако решат да го направят, то е от ден до пладне.
Къде е алтернативата, кой трябва да я създаде и как, пак ли ще чакаме месията, от какво има нужда страната ни и ред други въпроси, на които всеки един от нас трябва да си отговори.
Но аз бих тръгнал от една мъдрост на нашия народ, със стари курви, „нов бардак не се прави”. Как ще накараш хората, които са участвали в строителството на комунизма, които бяха добри партийни кадри, които ни представиха постановката „ПРОМЕНИТЕ”, които участваха в разбойническо-мутринския преход, да започнат да мислят като европейци? Как тези хора ще ги превъзпиташ и от мафиоти, ченгета и комунисти ще ги направиш добри демократи? Как ще им обясниш, че еврофондовете не са за източване, обществените поръчки не са за да ги манипулираш и да лапкаш комисионни и разлики, а са правила, по които трябва да разходваш публичните средства. Че за да направиш кариера е нужно добро образование и качества, а не ЕГН и да риташ футбол с премиера, че законите са, за да се спазват, а не за, да се нарушават, че шуробаджанащината вреди на страната ни, че освен в Р. България, българи живеят и извън нейните граници, че има понятие като НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ......и.т.н.
 Как ще стане това? Няма как да стане. Или ако трябва да се опра на мъдростта на нашия народ, бих казал: „ Научи ли се едно куче да стои пред касапница, не го търси пред хлебарница”...
Единственото, което виждам като решение, е смяна на политическото поколение в България. Трябват ни нови хора, млади, които не са били членове на БКП, не са участвали в строежа на комунизма, не са помагали в престъпната приватизация, не са лицата на прехода, но преди всичко са патриоти.
Повече от всякога ни е нужна патриотична платформа с нови политически лидери, в чиято основа да стоят НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БЪЛГАРИЯ.