брой 3, декември 2011 г.
понеделник, 12 декември 2011 г.
петък, 26 август 2011 г.
След като се ожени, време е Николай Младенов и да поработи малко
На 1 септември в София ще пристигне на официално посещение новия министър на външните работи на съседна Македония, Никола Поповски. Това посещение е част от неговата балканска обиколка като нов министър, която освен България включва и Хърватска, Сърбия и Черна Гора. Единственото, което успя да направи за македонско-българските отношения предшественикът на Поповски – Антонио Милошовски – беше пълното им замразяване. По времето на Милошовски македонското правителство отказа да приеме предложения от наша страна договор за добросъседски отношения. Това е резултатът от 4-годишното министерстване на Милошовски, въпреки че не е тайна неговото бугарофилство, както го наричат в Македония. Но явно всеки си има цена, та така и г-н Милошовски бързо смени позициите си, след като стана министър в кабинета на Никола Груевски.
Едва ли позициите и на новия първи дипломат на Македония Поповски ще са по-различни от тези на неговия предшественик. Все пак министър-председателят на Македония си остана същият. След спечелването на изборите на 5 юни, Никола Груевски успя да бетонира режима си. Паднаха и първите официални жертви: „А1”, най-гледаната телевизия край Вардара, вече е в ликвидация. Вестниците „ВРЕМЕ”, „ШПИЦ” и „КОХА ЕРЕ” спряха да излизат. Любе Бошковски, бившият министър на вътрешните работи и лидер на опозиционната партия „Обединени за Македония”, бе вкаран в затвора веднага след изборите. Големият търговски център на опозиционният лидер на „Партия за европска иднина” Фият Цановски беше взривен.
Отношението към сънародниците ни в съседна Македония едва ли ще бъде по-различно отколкото досега. Ще припомня няколко случаи (защото политиците ни са късогледи и късопаметни). Спаска Митрова лежа в затвора за бракоразводно дело, Здравко Здравески беше подложен на физически и психически тормоз заради безброй измислени обвинения, Мирослав Ризински лежа в затвора след скалъпен процес, Миле Йовановски беше уволнен от работа, защото е българин… И още много други.
Да не забравяме и опитите на Скопие постоянно да си присвоява българска история, да толерира езика на омраза към България в медиите, както и измислените точно от македонското МНР 750 000 македонци в България и.т.н.
На фона на тази пъстра картина на македонско-българските отношения обаче нашите управници мълчат, особено външният ни министър Николай Младенов. След като цяла България разбра за прекрасната сватбена церемония на г-н Младенов, мисля, че е дошъл момента да разберем и какви въпроси ще постави той на колегата си от Македония на срещата им тук в София. Дали кумът Бойко Борисов, който явно е блестящ в тази роля, ще събере куража да разреши на Младенов поставянето на неудобни въпроси?
Ако случайно г-н Младенов не може да се досети какви въпроси да зададе на министър Поповски (което не искам да вярвам, че е възможно), ето няколко мои предложения:
- Защо Скопие продължава да краде българска история?
- Откъде ги намериха тези 750 000 македонци, след като на преброяването в България 1609 човека са заявили, че са македонци, а от тях 411 са определи като свой майчин език българския?
- Докога ще трябва да търпим езика на омраза към България от македонските медии?
- Защо не се спазват основните човешки права на хората, които се самоопределят като българи в Македония?
- Иска ли Македония да стане член на ЕС и НАТО или не иска? Ако иска, защо не спазва изискванията от Копенхаген от 1993 г. които включват добросъседски отношения, спазване правата на човека, демократични институции и т.н.?
- И може би най-важният въпрос – иска ли Македония да е наш приятел или не иска?
Петар Колев
понеделник, 8 август 2011 г.
сряда, 18 май 2011 г.
Круме Андреев: Трябва да си „негър футболист” , за да получиш българско гражданство за броени месеци
Студентите от Македония намаляват, това е опасна тенденция!
Круме Андреев е роден през 1991 г. в гр. Велес, Македония. Студент втори курс в Технически Университет в София, специалност-авиационна техника и технологии. Председател на студентско дружество „Вардаръ"
Защо избрахте да дойдете в България?
Преди две години трябваше да реша къде ще продължа образованието си. Съвсем спокойно мога да призная, че решението не бе трудно. Избрах България. Образованието в Македония е няколко класи под това тук. България е европейска страна, която дава възможност за развитие на младите хора. За съжаление в Македония нещата не стоят така. Също така специалността, която избрах в Македония не съществува. И може би най-важното е това, че тук на никого не му пречи това, че съм българин.
Броят на студентите от Македония в последните години намалява, защо е така?
За мое огромно съжаление това е факт. Причините са няколко. В Македония последните години откриха университети и факултети в почти всяко населено място, като не изключвам и селата. Това бе направено точно с тази цел, да намалеят студентите, идващи в България. Също така икономическата ситуация в Македония е катастрофална. Безработицата е над 35% т.е. всеки трети е безработен. При това положение и имайки предвид, че стандартът на живот в България бавно, но настъпателно нараства, много малко хора в Македония могат да си позволят да учат тук. Като добавим факта, че към момента все още няма информация от Министерство на образованието младежта и науката за местата, определени за студенти от Македония, съвсем спокойно мога да кажа, че тази кандидат-студентска кампания може да се окаже и най-лошата до сега. Дори и тези кандидат-студенти от Македония, които искат и имат възможност да дойдат тук, щом нямат информация за реда и начина на кандидатстване в България, е съвсем нормално да потърсят алтернатива.
Как според вас може да се промени това?
Едва ли скоро ще се промени икономическата обстановка в Македония. Но пък отношението на България по този въпрос може да бъде по-различно. Информацията за кандидат-студентите да се обявява по-рано, да се направи представяне на българските университети в Македония или поне един сайт, на който ще се обявява тази информация. Могат да се направят много неща, стига да има желание. Това го казвам, защото нагледно съм видял как действат сръбските университети и институции. Тяхната агитация започва още от началото на всяка календарна година.
Наскоро възродихте идеята за студентско дружество "Вардаръ" .Кое Ви провокира?
Преди почти една година случайно се запознах с историята на дружеството. Разбрах какви видни хора от българското минало, революционери, общественици, учени са били негови основатели и членове. Това ме изненада приятно и ме вдъхнови. Неотдавна бях чул, че дружеството все още съществува. Опитах се да намеря контакт с негови представители, но се оказа, че от определено време то не функционира. Тогава споделих тази идея с мои приятели и колеги. Някои от тях даже и не бяха чували за „Вардаръ", но след като видяха за какво става дума, се запалиха повече и от мен.
Преди месец излезе от печат първият брой на вестник „Вардар" за 2011 г. Как решихте да го възобновите?
Вестник „Вардаръ" се разпространява безплатно в Македония и България. Направихме това по ред причини. Както споменах, информацията за България в Македония е много малко, а и тази, която достига до обикновените хора, най-често бива изкривявана. Също така в македонското общество истината е най-опасното и най-забраненото нещо. Не само истината за настоящето, а включително и тази за миналото. Историческите фалшификати са редовно явление, а в последно време граничат с наглост. Ние решихме, че тези неща трябва да спрат, а най-силният аргумент срещу лъжата е неподправената истина. Затова на страниците на „Вардаръ" публикуваме документи и факти, които да покажат на обикновения човек истината. Пишем и за настоящето, защото много хора в Македония все още си мислят, че по "жълтите павета" се карат трабантчета, а всъщност от мерцедеси човек не може да пресече улицата. Но не са виновни хората, просто медиите така представят нещата. България е европейска страна, за която хората в Македония могат само да мечтаят.
Същевременно в българското общество се чувства силна липса на информация за това какво представлява Македония днес. Много българи познават историята и миналото на това парче земя дори по-добре и от мен, но за съжаление не са чак толкова много хората, които познават Македония в днешно време.
За това решихме, че „Вардаръ" не трябва да е минало, а бъдеще.
Доволни ли сте от успеха му?
Малко е да кажа, че сме доволни. Изненада ни това, че много хора проявиха интерес да прочетат вестника. Освен на хартиен носител, „Вардаръ" беше разпространен и в интернет. За един месец повече от 5000 посотители се запознаха с първия брой. Много хора, особено от Македония, ни споделиха, че за голяма част от фактите и документите не са и чували.
Имаше ли отрицателни отзиви?
Разбира се, че имаше. Особено от „античните македонци". Но това беше очаквана реакция. Един коментар от България ме разсмя сладко. Ще се опитам да го цитирам „Вас Македонците вече не мога да ви понасям, да си заминавате в Македония и една камара псувни." Явно този човек изобщо и не е прочел под какво и за какво пише коментар. Все пак аз мисля да го послушам, но се двоумя къде да ида - в Костур или в Петрич?
Очаквате ли подкрепа за тази кауза от някого?
Ние не сме политическа или комерсиална ораганизация. Всичко, което правим, го правим ,защото така разбираме нещата, защото държим на истината и мислим, че така трябва да бъде. Никой не е длъжен да ни помага, но пък бихме били благодарни и радостни, ако някой ни подаде ръка.
Как изглеждат през вашите очи македонско-българските отношения?
Според мен са на много ниско ниво. И тук решаваща роля играе лицимерието на македонските управници. България винаги е подкрепяла и продължава да подкрепя Македония, но това в Македония се тиражира по друг начин. Анти българските настроения лицемерно се подклаждат от македонските медии и властимащи. Мисля, че България трябва да си преразгледа отношението към Македония, поне докато хората там не разберат, че братята българи винаги са ги подкрепяли и ще ги подкрепят във всяко едно отношение, но те трябва да се отнасят с уважение към тях. Разбира се има и изключения. Съвсем спокойно мога да кажа, че има много хора в Македония, които обичат България повече, отколкото много българи тук.
Притежавате ли българско гражданство?
Още не. Преди две години подадох нужните документи, надявам се скоро да го получа. Мисля, че това е един от големите проблеми на българите от чужбина. За да получат българско гражданство те чакат повече от четири, пет години. Но за различните футболисти и други спортисти от африкански или друг произход, това се случва за броени месеци. Но какво да се прави, това е реалността.
А някой от семейството ви има ли българско гражданство?
Да, сестра ми.
Значи сестра ви е българка, а вие не?
Не бих казал така. Ние и двамата сме българи по произход, но тя има щастието да бъде призната за такава официално от българската държава. Надявам се скоро и аз да имам късмета законно и официално да бъда признат за гражданин на Р. България.
Къде виждате бъдещето си?
В България, разбира се. Този въпрос за мен изобщо не стои на дневен ред.
Източник: http://www.bivol.bg/krumeandreev.html
четвъртък, 14 април 2011 г.
четвъртък, 17 март 2011 г.
Петър Колев от ВМРО: Европодкрепа за Р Македония – само срещу признаване на българите там!
Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне, а направиш ли и най-малкото нарушение, ти почернят живота.
Петър Колев е роден през 1986 г. в Щип. Завършва право в Юридическия факултет на СУ”Св. Кл. Охридски”. Един от основателите на „Македонско Движение Преображение”.
- Не те ли е страх да се идентифицираш като българин, много наши връстници и сънародници избягват да го направят?
- Все повече хора в Македония започват да казват открито, че са българи, но пък едва ли съществува човек, който да не се страхува от нещо. Този страх, според мен, не би трябвало да е причина, за да спре да се бори с каквото и да е. А в крайна сметка проблемите на българите в Македония са наши и ако ние се страхуваме да говорим за тях и да се борим да бъдат разрешени, едва ли някой друг ще го направи. По отношение на това, че много хора се страхуват да го кажат открито, има логичен отговор и той е: Ако си българин в Македония, ти си предател, за теб няма работа, целият държавен апарат те дебне и в момента, в който направиш и най-малкото нарушение, ти почернят живота.
- Къде и как виждаш професионалната си реализация?
- Прекалено е рано да реша категорично, но за мен България е на първо място. Мисля, че е нужно повече млади българи да изграждат бъдещето си тук. През последните години много млади хора напуснаха родината ни и заедно с редица други причини се стигна до момент, в който да говорим за демографска катастрофа. Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам хората, които напуснаха България, сигурен съм, че те не са искали това, други са виновниците. Като добавя и че с „триста зора” дойдох тук, едва ли бих си тръгнал толкова лесно, стига да имам възможност да остана, разбира се.
- Има ли опасност семейството ти да бъде подложено на репресии поради твоя избор?
- Да ви кажа честно, не ми се иска да повярвам, че такова нещо би било възможно, но не го изключвам. Има редица наши сънародници в Македония, които „плащат висока цена” за българщината си. Но на някои хора им стана ясно, че така нареченият процес на ребългаризация е много силен и този процес се наблюдава отвън (Европа, България). Даже управниците в Македония смениха и тактиката, за да се опитат да заблудят Европа. Оправдават се, че тази репресия не е поради българското самосъзнание на конкретния човек, а поради това, че е нарушил закона. И в този момент за най-дребното нарушение, което понякога се наказва с административно наказание, те му отрязват главата, буквално. Но в случая със Спаска Митрова не мина номера, затова гузно и с клепнали ушички й върнаха родителските права върху малката Сузана.
Не мога да не спомена случая на Мирослав Ризински, който продължава да е в затвора. И не само той, репресиите срещу Здравко Здравески и цялото семейство Здравески, осъдения на хиляда евро глоба Драги Каров от Велес, уволнения от работа Миле Йовановски от Прилеп и редица други. За това съм предупредил родителите ми и роднините ми да внимават. Но все пак мисля, че не би се стигнало дотам. В моя роден град Щип е малко по-различно.
- Имал ли си ти конкретно някакви проблеми до този момент?
- Не бих коментирал този въпрос. Каквито и проблеми да съм имал или не, те са мои, лични и мисля, че имам сили и способи да ги решавам.
- Как преценяваш отношението на обикновените хора в Македония към българите и България?
- Веднъж завинаги трябва да се разграничат три неща: македонската държава, народът, който живее там, и македонските медии. В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. От създаването им през 1991 г. с парите на Тито, според стария български принцип: „Който плаща, той поръчва музиката”, лесно може да си обясните на чии интереси служат те. Всички знаем за интереса на Сърбия към Македония – да не загуби тази част на Балканите. Затова настройват хората срещу България, опитват се с много пари, поръчкови статии, учебници, книги, вестници да разширяват пропагандата си. Навремето в Македония, като част от Югославия, са дошли военни, сръбска администрация. Съвсем нормално е тези хора да поддържат антибългарска политика. Но истините започват да излизат на бял свят. Вече има една доста голяма част от хората в Македония, които научиха или научават истината и гледат на България като на най-големия си приятел. Някои от тях са вече и част от България, т.е. са нейни граждани.
- На какво се дължи откровената антибългарска пропаганда на повечето официални медии?
- Преди малко споменах: В Македония вестниците и телевизията, с аудиторията, която имат, трудно могат да се издържат сами. Сръбският интерес е да се настройват хората срещу България. И бих споменал няколко имена на журналисти: Драган Павлович-Латас, Драган Вучич и.т.н., какво да очаква човек?
- Кои са най-големите и кои най-смешните лъжи, които се тиражират?
- Как Македония била окупирана от българските войски. А най-смешната как съм бил наследник на Александър Македонски или може би това, че българите били татари.
- Някои хора тук смятат, че България трябва да преустанови безусловната си подкрепа за европейското членство на Македония и да постави условия?
- В никакъв случай не мисля, че България трябва да подкрепя Македония безусловно по пътя й за ЕС и НАТО. В Македония живеят албанци, сърби, турци, цигани, власи... Почти половината от населението няма нищо общо с българския корен. Крайно време е България да си преразгледа политиката към Македония и да защити своите хора там. Да защити българите, но не като открито демонстрира желанието да спре пътя на Македония за ЕС и НАТО, а като „изтъргува” правилно позицията си, ако мога да се изразя така. Ако Македония иска нашата подкрепа, ще я получи, ако се държи към българите, които живеят там по определен начин. По този начин българите в Македония ще разберат, че България не е срещу тях. Това го казвам, защото много българи в Македония мислят, че България пак се опитва да ги изостави, което не е така. Но от друга страна влизането на Македония в ЕС и НАТО е може би и единственият начин да се скъсат връзките с Белград. Така че Македония трябва да е част от ЕС и НАТО, но трябва да изпълни така наречените „критерии от Копенхаген“, определени през декември 1993 г., а именно:
-стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и уважаването на човешките права;
-функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза;
-способност да поеме задълженията на членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.
-стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и уважаването на човешките права;
-функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза;
-способност да поеме задълженията на членството, и по-специално да се придържа към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.
Тези правила не сме ги измислили ние, българите. Те са общи изисквания на ЕС, а ние защото сме пряко заинтересовани от членството на Македония, ще им помагаме да ги изпълни, но и ще наблюдаваме дали и как го прави. Мисля, че това е правилната позиция.
- Сърбоманията ли е един от големите проблеми в Македония?
- Разбира се, че е! И няма как иначе – това е над 100-годишно влияние на Белград. Голяма сума пари, които идват в Македония по отношение на култура, издаване на книги, развитие на медии и т. н., са от там. Ако погледнем реално, в миналото Македония е била духовно и културно част от България до момента, в който България не се е отказала от това. Тук стои и въпросът за българското гражданство. Българският бизнес е крайно време да влезе в Македония. Но за съжаление всички знаем как стоят нещата сега. Но най-важното е, че сърбоманията може да се преодолее.
- Какво искаш да кажеш на читателите на вестник „Вардъръ” в Македония и на тези в България?
- Аз не ги разглеждам като нещо отделно и различно. На българите, без значение къде живеят, бих им казал, че е крайно време да си вземем нещата в собствени ръце и да започнем да си решаваме проблемите.
Интервю на Круме Андреев
17 март 2011
Източник: Биволъ
понеделник, 14 март 2011 г.
Акад. Иван Катарджиев, един от иделозите на македонизма- първото име на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК)
На 11. 03. 2011 г. в предаването „Каде оди Македониja” с водещ Васко Ефтов, бяха споделени два факта, които разбуниха духовете в Македония.
Първия факт бе, че първото име на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК). Лично акад. Иван Катарджиев, един от иделозите на македонизма призна факта, че ВМРО е основана от хора, които са се чувствали българи и че първото име на организацията е БМОРК.
Втория неоспорим факт посочен от Гюнер Исмаил, бивш министър на културата в Македония (5 септември 1992 — 20 декември 1994), че Македония е създадена от комунистите.
Коментарите са напълно излишни.
четвъртък, 3 март 2011 г.
Тържествен прием в Скопие по повод 3 Март
На 2 март сряда, от 19 часа, по повод Националния празник на Република България 3 март, в организация на посланика на Република България в Република Македония г-н Раковски Лашев, бе организиран тържествен прием в хотел „Александър Палас” в Скопие. На приема присъстваха външния министър на Република Македония г-н Антонио Милошоски, поглаваря на Македонската православна црква г-н г-н Стефан, представители на „Българския културен клуб-Скопие” предводени от председателя г-н Лазар Младенов, представители на здружението за Македонско-Българско приятелство от гр. Битоля предводени от председателя г-жа Маринела Петреска, представители на различни дипломатически мисии и редица наши сънародници от почти всички градове на Македония.
Тържествена реч по повод празника произнесе посланика на Република България. На вниманието на присъстващите бе предложена къса музикална програма както и клип посветен на България и нейните забележителности. Снимки от събитието:
http://www.facebook.com/photo.php?op=1&view=global&subj=100000380439037&pid=557577&id=100000380439037&oid=114742305210411#!/media/set/?set=o.114742305210411
неделя, 20 февруари 2011 г.
Апостолът бе почете и в Македония
На 19 февруари в град Скопие по повод 138 годишнината от обесването на Васил Левски от посолството на Р.Балгария в Р. Македония и Българския Културно-информационен център, бе организирано поклонение в памет на Апостола.
Слово произнесе посланика на Р.Балгарија в Р. Македонија г-н Раковски Лашев.
Цветя пред барелефа на Васил Левски бяха поднесени от посолството, от българския културно-информационен център,от Сдружението за „Македонско-Българско приятелство“ от Битола и др.
понеделник, 14 февруари 2011 г.
КЪДЕ Е АЛТЕРНАТИВАТА?
След бурята от СРС-та, информацията за „апартаментния магнат” Цветан Цветанов, взривовете пред редакцията на някой вестник и ту сме в Шенген, ту не сме, като че ли на българите този цирка започна да им става прекалено изморителен. Не за друго, а защото като пускахме бюлетина, избирайки ГЕРБ, мислехме, че двадесет годишният преход и разбойническо-мутринското управление на страната ни ще приключи; че на чело на държавата ни ще застане човек с характер, който има желанието, волята и намерението да промени България. А то какво стана?
„Ало Ваньо...”, „Мишо бирата....”, „това е ЕГН-то му...”, „ДС отвръща на удара....”, „лекарите ту са, убийци ту не са....”, „всеки месец излизаме от кризата..... ама друг път” и още десетки знайни и незнайни гафове на толкова честното, прозрачно и некорумпирано правителство. А коя е другата страна на монетата?
Една селскостопанска машина, натрупала богатство и влияние в този преход, който ту е лоялен гражданин, ту пък престъпник, ама не можем да го осъдим, защото хем е и морско животно и пипалата са му дълги....
Сега от всичко това се питам, аз ли съм луд или някой ме прави на маймуна? Във всичките тези факти, постановки и медийни фокуси, къде е България? Защо вместо бъдещето ни да е основната тема, с която да се занимава обществото, ни се предлага поредната елементарно скалъпена пиеса, лошо режисирана и с елементи на ъдърграунд , в която се борят две престъпни банди? Едните ползват ресурса на цялата ни държава (която ние издържаме с данаците си), а другите-парите, натрупани от източването на същата тази държава. И ако това бе някакъв сюжет на екшън филм, нямам нищо против-сигурно би било забавно да видя кой ще победи на края. Но тук става дума за моята родина.
Аз съм от тези българи, които нямат желанието и намерението да хванат първия самолет и да напуснат страната, а искам да живея тук, да изградя бъдещето си тук, и един ден да се гордея, че съм избрал това, а не да съжалявам за решението си.
И ето ти въпроса, ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВА?
Да започнем от парламента. Там е ГЕРБ със събраните от кол и въже свои безлични депутати. Присъства и партията-майка с дружката си от последното правителство, с лидер: прочутият експерт от „Цанков камък”, там е партията на уникалния гений на приватизационните процеси г-н Костов, неговата партия-майка с личния му пудел Мартин Димитров; куклата на конци, собственост на бате Бойко-великия ”патриот”, най-великия и все толкова луд, но за сметка на това вече много богат, Волен Сидеров, и „легендата на разкритията ,спирачката на корупцията, великият борец за ред, законност и справедливост неповторимия” Яане Янев.
Президента на републиката-обигран политик, с много опит, бащата на тройната коалиция, само като се сетя за нея и почвам да мисля за стрелба, идеологът и конструктор на АБВ, машата на руските интереси в България, с една дума супер човек, чието място според мен е в историята.
Извън институциите е пълен буламач. Десетки партии, движения и коалиции, на които медиите не им обръщат внимание или ако решат да го направят, то е от ден до пладне.
Къде е алтернативата, кой трябва да я създаде и как, пак ли ще чакаме месията, от какво има нужда страната ни и ред други въпроси, на които всеки един от нас трябва да си отговори.
Но аз бих тръгнал от една мъдрост на нашия народ, със стари курви, „нов бардак не се прави”. Как ще накараш хората, които са участвали в строителството на комунизма, които бяха добри партийни кадри, които ни представиха постановката „ПРОМЕНИТЕ”, които участваха в разбойническо-мутринския преход, да започнат да мислят като европейци? Как тези хора ще ги превъзпиташ и от мафиоти, ченгета и комунисти ще ги направиш добри демократи? Как ще им обясниш, че еврофондовете не са за източване, обществените поръчки не са за да ги манипулираш и да лапкаш комисионни и разлики, а са правила, по които трябва да разходваш публичните средства. Че за да направиш кариера е нужно добро образование и качества, а не ЕГН и да риташ футбол с премиера, че законите са, за да се спазват, а не за, да се нарушават, че шуробаджанащината вреди на страната ни, че освен в Р. България, българи живеят и извън нейните граници, че има понятие като НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ......и.т.н.
Как ще стане това? Няма как да стане. Или ако трябва да се опра на мъдростта на нашия народ, бих казал: „ Научи ли се едно куче да стои пред касапница, не го търси пред хлебарница”...
Единственото, което виждам като решение, е смяна на политическото поколение в България. Трябват ни нови хора, млади, които не са били членове на БКП, не са участвали в строежа на комунизма, не са помагали в престъпната приватизация, не са лицата на прехода, но преди всичко са патриоти.
Повече от всякога ни е нужна патриотична платформа с нови политически лидери, в чиято основа да стоят НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БЪЛГАРИЯ.
сряда, 26 януари 2011 г.
Докъде ли стига търпението на българина?
Как ли се прави кариера в митниците?
- Да риташ топка с Бойко Борисов;
- Искра Фидосова да ти е дружка;
- Няма нужда от образование, трябва да ти знаят ЕГН-то;
- Ако не изпълняваш предходните три изисквания, трябва задължително да си приятел на „Мишо бирата”
Докато аз заблуденият простосмъртен българин, отделих на образованието си повече от осемнадесет години от моя живота с идеята, че доброто образование и получената квалификация ще ми дадат възможност за кариерно развитие, някои хора напредват в кариерата си само защото ритат футбол с г-н Б. Б. Даже никой не смее да си позволи „ФУТБОЛИСТИТЕ” да ги премести от едно работно място на друго, не защото са много добри експерти, а защото вкарват голове . Отгоре на всичко не е нужно министър-председателят ни да ти знае и името, нито това какво образование имаш, нито дали си кадърен да вършиш нещо, единственото нужно е да има ЕГН-то ти, което да изпрати на шефа на митниците в СМС и той да се опита да ти се обади, ползвайки ЕГН-то като телефонен номер.
Това не е виц. Това е действителността ни.
Днес окончателно се спука балона ГЕРБ. Та не бяха ли тези същите, които ни убеждаваха, че това правителство назначавало експерти и имало нужда само от експерти, а не като предишните по шуробаджанашкия модел?
И се питам как г-н Борисов разбра какъв голям експерт е въпросният митничар? Докато ритаха футбол ли? Или от ЕГН-то му?
Г-н Борисов даже и не знае името му. Сега вече разбрах как е възможно шефката на фонд „Земеделие” Калина Илиева да е със средно образование и с фалшива диплома. Та то не е страшно толкова, нали баща й и Б.Б са колеги пожарникари. А и момичето сигурно е много добър централен защитник?
Държавността никога не е била на толкова ниско ниво. Българите никога не сме били лъгани толкова брутално. Имам чувството, че започват да ни се подиграват. Някакви милиционери и пожарникари се взеха на много сериозно, започнаха да си правят експеримент с нас.
След всичко дотук единственото, което не мога да разбера, е докъде ли стига търпението на българина?
Уважаеми сънародници, ние не сме опитни мишки, върху които поредното политическо недоразумение ще си прави експерименти. Крайно време е да загубим търпение, защото се разпада държавността в България. В нашата България. Крайно време е да си покажем зъбите, защото ако и сега премълчим, не знам докъде ли ще стигнат тези еничари.
Нека сложим край на политическите недоразумения в България! Нека не позволяваме повече да ни лъжат! Имаме нужда от национално-отговорни политици, а не от „СПАСИТЕЛИ”.
Г-н Борисов, останете си в Япония.
неделя, 23 януари 2011 г.
Уморих се от „ТИХАТА ДИПЛОМАЦИЯ”
За последната една година бяхме свидетели на редица случаи на погазване на човешките права на българи, както в Македония така и в Западните покрайнини. То не беше Спаска Митрова, Мирослав Ризински, Здравко Здравески, Димитър Димитров, спиране на българските граждани на ГКПП „Олтоманци”...
Преди няколко дни гръмна поредният скандал с уволнения от работа в Прилеп българин Миле Йовановски.
И докато всички се съсредоточихме да критикуваме властите в Македония и Сърбия - не че не заслужават това - пропуснахме няколко много съществени факта. Къде е българското външно министерство? Къде е външният ни министър Николай Младенов? Докога ще се оправдават с „ТИХА ДИПЛОМАЦИЯ”?
Не че съм против тихата дипломация и решаването на въпросите без излишни скандали, но наблюдавайки събитията и тяхната последователност, стигам до извода, че такава дейност от дипломатите ни просто не се осъществява.
Повече съм склонен към това в понятие „ТИХА ДИПЛОМАЦИЯ” да видя едно перфектно измислено оправдание за несвършена работа, както и оправдание за нежеланието да се върши работа. В намерението си да не засегнат този или онзи чужд интерес, българското външно министерство начело с Николай Младенов, започнаха да засягат българските национални интереси.
Българите в чужбина за пореден път се чувстват предадени и изтъргувани, но за съжаление никой не може да даде отговор на въпроса ЗАЩО? И като добавим разкритията от последните СРС-та - че Бойко Борисов е просто поредният далавераджия в българската политика - мога само да констатирам, че българската държавност никога не е била на толкова ниско ниво.
А, както е казал българският народ, „Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава”.
Мисля, че нуждата от националноотговорно правителство, точно днес, е повече от крещяща. А назначаването на БЪЛГАРСКИ външен министър, а не на проводник на чужди интереси, е единственият начин да върнем доверието на сънародниците ни в чужбина.
Николай Младенов, крайно време е да си подадеш оставката!
вторник, 18 януари 2011 г.
Македония-най-романтичната час от българската история. A сега какво ли е?
Част 1
Медиите, бизнесът и техният продукт - политическата класа
Един от въпросите, който вълнува българското общество, е така нареченият „македонски въпрос”. И докато по-голямата част от българите са наясно с историческия му сегмент, не са чак толкова много хората, които познават обстановката в Македония в настоящето. Мине, не мине малко време и ето пак поредния скандал, свързан с Македония. И докато повечето българи са готови веднага да заклеймят действията на македонските управници срещу българите в Македония и да критикуват неадекватната позиция на българските управляващи, за съжаление много малко българи се опитват да си отговорят на въпроса защо е така.
И за да намерим най-точния или поне най-приблизително логичния отговор, нужно е да се направи анализ на реалната обстановка в Македония. Тя в никакъв случай не е същата както преди 50, 100 или 150 години. Познаването на реалността в Македония до голяма степен ще ни бъде полезна за формиране на правилна позиция, предприемане на правилни действия, които биха успели да защитят националните ни интереси. Но, за съжаление, ние българите все още май и не сме наясно какви са нашите национални интереси в Македония - СЕГА , а не преди 100 години. За да стигнем до търсените отговори, освен да познаваме историята на „македонския въпрос”, ще е нужно да познаваме и реалната обстановка там. А каква е тя?
Основното, което прави впечатление, е откритото антибългарско отношение на македонските медии и политици или така нареченият език на омразата. Не че в българските медии не се е случвало да има такъв към Македония, но това по-скоро са единични случаи на некомпетентни журналисти и незапознати политици и съвсем спокойно мога да ги нарека инцидентни. Но за македонските медии и по-голямата част от политиците в Македония, това си е чист традиция и тенденция. Даже цели телевизионни блокове и предавания, както и политическите кариери на редица македонски политици се изграждат върху антибългарското говорене и създаването на конфликти с България. Защо е така?
Както всички ние знаем за създаването на един политически лидер от особено пак може би и решаващо значение е отношението на медиите към него, както и подкрепата на бизнес кръговете т.е. нужни са пари и сериозен ПР. В Македония има шест частни национални телевизии:
- А1 ТВ – собственик Велия Рамковски
Велија Рамковски (Дебреште, прилепско, 4 февруари 1947) е македонски економист и политичар
Рамковски е роден во прилепското село Дебреште на 4 февруари 1947 година. Неговото семејство се преселило во Битола во 1952 година, каде што завршил средно економско училиште, а потоа дипломирал на Економскиот факултет во Скопје во 1970 година. Работел во неколку општествени претпријатија во Скопје од 1972 до 1990 година, а потоа ја формирал најголемата приватна фирма во СФРЈ „Унипроком“ во Скопје, 1990, која за своето успешно работење ја добила сојузната награда на Стопанската комора на Југославија. Наскоро потоа ја формирал и првата приватна и една од водечките национални телевизии во Македонија Телевизија А1 (1992). Мошне успешен е и новоформираниот синџир продавници „Хедис“ (формиран 2006) со достигнато ниво од над 30% учество на пазарот (податоци од 2007). Спаѓа меѓу најуспешните стопанственици во Македонија во последната деценија. Основач е на Партијата за економска обнова во 2006 и на Фондацијата „Рамковски“ во 2006 со цел да ги афирмира и популаризира духовните вредности на Македонија, со низа афирмативни национални проекти од областа на историското минато, ликовната уметност и книжевноста: за националниот деец Димитрија Чуповски, писателот Петре М. Андреевски, скулпторот Боро Митриќески, сликарите Владимир Георгиевски и Новица Трајковски и други македонски современици. Посебно го популаризира Крсте Мисирков со мултимедијален проект во 28 општини, со подарување на 40.000 примероци од книгата „За македонцките работи“, организирање на „Месец на Мисирков“ на Универзитетот ФОН, поставување споменик на плоштадот Пела во центарот на Скопје (дело на скулпторот Боро Митриќески) и востановување на наградата „Крсте Петков Мисирков“, со вкупен фонд од 50.000 евра (пет награди: за наука, за уметност, за економија, за спорт и за животно дело). Ги објави и првите книги од конкурсот за роман, збирка раскази и збирка песни. Во декември 2010 година бил уапсен и задржан во притвор заради затајување на данок и злосторничко здружување.
От неговата автобиография става ясно и очевадно, че той е един от хората с червените комунистически куфарчета даром от Титова Югославия. Освен Телевизия А1 г-н Рамковски притежава и вестник Щип, Време и Коха.
2. ТВ Сител – собствени Любислав Иванов-Дзинго, програмен директор и съвсем спокойно мога да кажа идеолога на Сител- Драган Павлович-Латас.
Собственикът на ТВ Сител е председател на Социалистическата партия на Македония и открито заявява, че е идеологически наследник на Титовата ЮКП. Освен, че притежава телевизията, той е собственик на една от най-големите бизнес корпорации в Македония, ”Силек”, притежава концесии за няколко рудника, има редица фабрики - с една дума в топ 5 на богатите хора в Македония.
За Драган Павлович има ли нужда да спомена повече от това, че се появи информация за неговата принадлежност към сръбските тайни служби от 2001г. Съвсем логично е да се смята, че и към момента г-н Латас продължава да снася на сръбските служби.3.Канал 5- собственик Борис Стойменов, бизнесмен, бивш министър, за който има информация, че е бил активен сътрудник на сръбските служби.
4. Алфа ТВ – Собственик Щерьо Наков - влах по народност, главата на влашкото лоби в Македония, притежаващ корпорация „Фершпед”, един от най-богатите хора в Македония.
5. ТВ Алсат – Албанска телевизия.
6. ТВ Телма
Освен вестниците, собственост на Велия Рамковски (твА1): „Време”, „Щип” и „Коха”, печатни медии в Македония притежава и компанията „Македония медия принт” (МПМ), покровителствана, а и управлявана преди години, от Серджа Керим.
Биографията му говори достатъчно, няма да я коментирам, само ще прибавя още един линк.
http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=131757
От всичко дотук можем да направим следния извод: капиталът и медиите в Македония се държат от едни и същи хора. И отговорът на въпроса как са забогатели не е толкова труден. Познат ни е до болка моделът на червените куфарчета и мътната приватизация, осъществена от комунистите. И докато в България това се прави от български комунисти, то в Македония се осъществява от сърбомани и сърби, верни и послушни чеда на партията майка ЮКП и другаря Тито.
Когато анализираме техните биографии става ясно и чии интереси биха защитавали тези хора. Но може би и тук е мястото да си зададем и няколко въпроса:
- Какъв е българския национален интерес СЕГА, днес в Македония?
- Кога българският бизнес ще навлезе така сериозно в Македония?
- Кога ще се създаде медия с български капитал и пробългарски позиции?
- Ще имаме ли възможността да създадем атмосфера за нови политически лидери, които да изповядват български позиции?
- И докога ще бъдем само наблюдатели и коментатори на онова, което се случва в Македония, не ли е крайно време да участваме активно в тези процеси?
- Кога ще имаме силни и богати български организации в Македония и кой ли трябва да ги създаде и да ги подпомага?
- Ще успеем ли да подпомогнем създаването на български политически елит в Македония?
- Времето на въстанията и борбата с пушки в ръце лека полека отминава. Започна икономическата и медийна борба, готови ли сме за нея?
Абонамент за:
Публикации (Atom)