четвъртък, 16 декември 2010 г.

Защо изпускаме и малкото възможности, които ни се предлагат?


На 17.11.2010 на ГКПП „Калотина” бе задържан сръбският владика Йован Вранишковски, (македонски и сръбски гражданин), който преди да стане такъв бе владика в Македония. Задържан е поради факта, че е пуснат за международно издирване от ИНТЕРПОЛ, за да изтърпи наказание от две години и половина лишаване от свобода, определено от Битолския съд за далавера на стойност 250 000 евро църковни пари. Та г-н Вранишковски получи мярка за неотклонение домашен арест от българския съд, която бе поискана от прокуратурата. Вследствие на това бе настанен в някакъв манастир някъде около София.


И след това започна сага, която остана далеч от журналистическите обективи и микрофони. Не че арестът бе отразен подобаващо в българските медии. В тази сага се включиха македонският министъра на правосъдието Михайло Маневски, който заяви, че очаква България да предаде въпросния владика на македонските власти (http://daily.mk/cluster/173cf6eea036d4b30046de6e8fa0ec2e/manevski_ochekuva_bugarija_da_go_ekstradira_vranishkovski ) и Сръбската православна църква, която активизира лобитата си в БПЦ и другите български институции. Българският президент отказа да вземе отношение по този въпрос(http://www.focus-news.net/?id=n1464036 ).
Не успях и да разбера каква е позицията на вътрешния министър, нито пак на външния, а г-н Борисов даже и не коментира случая или пък аз не разбрах каква е позицията му. И на пръв поглед едва ли това е някакъв случай, който заслужава коментарите на нашите управници.
Погледнато така-нищо странно, арестуван на границата владика, за който претендират две съседни наши държави. Но кои са те и как би трябвало да постъпим???
Сърбия, онази държава, която в континуитет нарушава правата на сънародниците ни в Западните покрайнини, която не пуска български граждани, депутати, общински съветници и евродепутати да пресекат границата на ГКПП „Олтоманци” и.т.н.
И Македония, която показа на цяла Европа и цял свят, че не се е спасила от сръбските пипала и с позволени и непозволени средства се бори и унищожава всичко българско.
И какво да изберем?
Не ми се иска да вярвам, че на някой тук, в България му е много мъка за сръбски владика, който е забъркал някаква каша. А в конкретния случай сме силната страна и би било чудесно да го изтъргуваме добре, колкото и грозно да звучи.
И тук е мястото да подсетя нашите управници, а и всички, които ще прочетат този текст, че в Македония в затвора „Идризово” в Скопие излежава присъда, базирана на скалъпено дело, един изключителен български патриот- г-н Мирослав Ризински. Бе поискано от братята ни от Вардарот трансфер на Мирослав в България. И ни вест, ни кост. А сега ни искат Вранишковски. Ами, мили ми съседи, няма проблем, в духа на толкова желаните от нас добросъседски отношения може и да ви дадем Вранишковски, но този път бъдете така добри и амнистирайте или в най- лошия случай прехвърлете го  в България , или Вранишковски- ама „през крив макарон”.
А „братята” шумадийци, ако си искат владиката-далаверджия нека бъдат така добри и да махнат измислените обвинения срещу Димитър Александров Димитров от Босилеград, да спрат да тормозят сънародниците ни там и никога повече и да не си и помислят да спират български граждани на границата. Иначе ще го дадем на макетата и те бързо ще му видят сметката.
Не можем да оставим този случай така.  Мисля, че тук е мястото, имайки предвид изложеното по-горе, да обърнем погледа към нашия интерес. Нека този път се опитаме да постъпим практично.  





сряда, 1 декември 2010 г.

“Секо чудо за три дена, синко!”- Ех, колко права е била баба ми!!! Но докога така???

Търпелив, добронамерен и мъдър е българският народ. Докато за второто и третото съм съгласен, (и дай боже така и да остане въпреки експериментите в сферите на образованието, науката и здравеопазването), то за първото вече започвам да буйствам. Хайде, братя, стига толкова търпение, дайте да си кажем и ние тежката българска дума.

Преди няколко дни медиите гръмнаха с поредния скандал на българо-българския граничен пункт. „Спряха "Атака" на ГКПП Олтоманци ". И въпреки че съм с особено мнение за вожда на тази политическа формация, г-н Волен Сидеров, и въпреки че някой се опитва да ми вмени, че сърбите са ми „братя”, и въпреки всички аргументи в посока моята търпеливост и добронамереност, като българин мисля да споделя някои неща, от които ме боли.....
Скъпите ми „братя” от шумадия този път мисля, че прекалиха. Минаха границите на позволеното и допустимото. Ако преди няколко седмици спирането на Младежката организация на ВМРО, предвождена от заместник-председателя на организацията и столичен общински съветник, г-н Ангел Джамбазки, можех да приема като недоразумение, инцидент или каквото и да е,  то след случилото се с Атакистите започва да ми заприличва на тенденция, или може би греша???? Има още много примери, но споменавам само тези два , защото се случиха за последния ЕДИН месец.....
Не бих се впускал да правя юридически анализи защо сръбските власти нямаха право да постъпват така- мисля, че затова доста се написа и изговори, ами ми се иска да поставя въпроса в една друга посока.
Отговорът, който се пусна в медиите като слух или може би реална позиция на шумадийците, е че тези мерки се вземат от съображение за сигурност. На пръв поглед нищо лошо и странно, но ......
1.   От информацията в медиите разбрах, че хората, пътували за Босилеград са били невъоръжени, с редовни документи и са се опитали да преминат границата през официален гранично-пропускателен пункт, като се подложат на всички проверки съгласно изискванията , така че няма как да са заплаха за териториалната цялост на Сърбия.   
2.   Групата на ВМРО, бе предводена от столичен общински съветник, тази на „Атака” от депутати и евро-депутати, а не от членове на „Ал- Кайда“.
3.   "Скъпи" ни съседи, това са официални избранници на българския народ, които го представляват в местната и в законодателната власт. Недопускането им на „ваша територия”(колко е ваша е друг въпрос) е шамар, ударен на хората, които са ги избрали. Това ни най-малко не е в духа на толкова желаните от нас добросъседски отношения.
4.   Сръбските власти бяха официално уведомени от КИЦ-Босилеград за готвените мероприятия. Имайки предвид, че полицейското присъствие бе почти еднакво с участниците, питам тогава : Къде е заплахата???
И може би тук е мястото за най-съществения въпрос. От кога кандидат-членките на ЕС разглеждат като заплаха за сигурността си общински съветници, депутати и ЕВРО-ДЕПУТАТИ на една държава-член на ЕС?  И ако те наистина са заплаха за нея какво майка търси тази държава в семейството на европейските такива? И докато тенденцията ни в посока Македония, според мен, би трябвало да бъде измъкването  на проблемите от двустранните ни отношения и прехвърлянето им на Европейската и световна сцена чрез механизмите на ЕС, ЕП и ЕК, ООН, и други институции да търсим тяхното решение, както и старанието ни колкото е възможно по-бързо Македония да стане член на НАТО и ЕС (като изпълни изискванията от Копенхаген, разбира се) с цел да я отървем от сръбското влияние, то по отношение на шумадийците не виждам основателна причина защо да не се сблъскаме челно. И без това имаме традиция в тази посока, а и къде сме ги хванали там сме ги драли. А от горе на всичко, колкото по-късно Сърбия влезе в ЕС и НАТО, толкова повече време имаме да решим въпроса “Западни покрайнини” и да махнем влиянието и в Македония.
България не е загубила война, нито плаща репарации, България е силният фактор на Балканите. Докато Гърция е във фалит, Румъния пред такъв, май РОДИНАТА ни е най-силният фактор в региона в момента (може и да не съм прав). България сега е член на НАТО и ЕС, и не тя моли, а Сърбия моли за едно или друго... Да не забравяме и факта, че преди десетина години Сърбия бе бомбардирана поради определени причини. Напълно основателно,според мен, Косово се отцепи, Войводина получи автономия, така че Сърбия е на колене......
Питам се дали Господ не ни дава реална възможност да поправим нашите, а и грешките на някои държави- сега наши съюзници (НАТО) и партньори (ЕС), допуснати през годините. Отгоре на всичко нашите сънародници в Западните покрайнини, тези корави дървени железни шопски българи , ни молят за по- категорична позиция и по-остри мерки към Сърбия. Имаме реална възможност с тази не-европейска, не-демократична, не-цивилизована мярка, от страна на сръбските власти да отворим на европейската и международна сцена въпроса за правата на българите там. Тогава къде е проблемът????
Защо подкрепящата управлението партия „Атака”, вместо да изпълнява вече трудни за нея мероприятия като протест пред посолството на Сърбия, имайки предвид разпадащото им се членство и стопяването на подкрепата от българския народ, не скочи в българския парламент да постави въпроса официално? Защо нямаме още позиция от българските евро-депутати от партия „Атака”, предоставена на техните колеги в Европейския Парламент. Защо г-н Сидеров, не поиска от своя коалиционен партньор г-н Бойко Борисов да реагира остро на случилото се????  
Отговор не мога да намеря.....

Искам да помоля управляващите в България за категорична, компетентна и точна реакция. Нека всички български институции, политически формации, патриотични организации, обединим усилия, защото става дума за националните ни интереси.
Хайде, братя, стига толкова търпение, дайте да си кажем и ние тежката българска дума.
Текст, посветен на братята ни в Западните покрайнини....